В живота си човек преминава през всякакви зависимости. Някои от тях приемаме като по-сериозни, например алкохолната зависимост. Обаче има и други, които приемаме като част от ежедневието си и просто живеем с тях. Кафето, телефона, социалните мрежи... и партньорите, родителите, приятелите, а в някои случаи дори шефовете ни.
Съзависимостта(codependancy) не е клинична диагноза, нито разстройство на личността. Това е чувство, което със сигурност е познато на повечето хора, но обичайно остава неосъзнато. Най-често се определя с преследването на различни модели на подражание и стилове на привързаност, затова, както вече казах, може да се прояви във всички видове взаимоотношения.
Съзависимостта може да попречи на развитието на отношенията между хората, заради голямата отговорност, която се пада на единия. Нека разгледаме връзката между мъж и жена. Ако жената е съзависима от мъжа, то "отговорността за нейното щастие" най-образно казано се пада върху него. Какво обаче става, когато партньорът, към когото сте зависими не е в състояние да ви даде емоциите, от които се нуждаете? Абсолютна абстиненция, която вреди на двамата.
Представете си, че сте зависими от наркотик, който се продава само на едно единствено място, което по стечение на обстоятелствата е "временно затворено"... трагедия, която афектира най-много вас самите. В ситуация на съзависимост обаче, патньорът е по-афектиран от вас самите. Това се случва, защото несъзнателно отегчавате партньора си, отблъсквате го, карате го да стои далеч от вас, защото се чувства притиснат. Във всички отношения, хората се нуждаят от въздух от околните, но при общуване със съзависими - те не го получават и инстинктивно се отдръпват. Помислете за случаи, в които вие сте били със съзависими партньори и как това е повлияло на вас.
Развитието на зависимост към околните може да се получи като следствие на травма от детството при деца, чиито родители са имали много високи очаквания, не са показвали удовлетвореност от действията на детето, то системно е било подценявано, както и при деца на нехайни родители, на които им се е наложило да порастнат преждевременно. Съзависимите имат много силно развито чувство на отговорност към околните, те искат винаги да са "на линия" за другите и остават разочаровани, когато в труден момент нямат никой до себе си. Често тези хора обвиняват другите за своите собствени действия, лесни са за манипулиране, нямат самочувствие и считат себе си за жертва. При тях липсва осъзнаването за личната отговорност, често губят себе си и не умеят да отстояват желанията и убежденията си и се страхуват от самотата.
Най-често в такива отношения мислите вървят по следния модел:
"Загубих себе си, за да бъда с него."
"Толкова ме беше страх да не бъда сама, че позволих някой да бъде целият ми свят."
"Превърнах се в това, което той искаше, за да не го загубя. Промених се и вървях срещу себе си и моите собствени убеждения."
Дали аз самата съм била в такива отношения? Да.
Осъзнавах ли на момента, че аз съм развила зависимост към партньора си? Не.
Кога разбрах, че съм? Когато вече се беше отдръпнал.
Как да не попадаме в клопката на съзависимостта? Отговорът е ГРАНИЦИ.
Темата за поставяне на граници в отношенията е много дълга и обширна. Ако ви е интересно, мога да поговоря и за това, но в друг пост. Накратко казано - трябва да имаме идеята за личен живот постоянно в главата си. Не говоря да изпадаме в крайности и да не приемаме общи мечти, цели и т.н. Говоря за това ОТГОВОРНОСТТА за нашето щастие да се пада само и единствено на нас самите. Да вървим напред с ясната идея, че ние взимаме решенията в живота си и че никой не ни е нито длъжен, нито ни е накарал да направим каквото и да било. Дори ако някой те е подтикнал към определено действие - ти си този, който е позволил. По този начин ще избягаме от ролята на "жертва" и ще се чувстваме много по-ползотворни в ежедневието си. Така се придобивя и самочувствие, което може да работи само и единствено в наша полза.
Когато усещаме, че се намираме в такава зависимост е важно първо да го признаем пред себе си, колкото и да е трудно, а след това с бавни и минимални стъпки да започнем да правим себе си щастливи, без да очакваме, че някой друг е длъжен да го направи за нас.
Comments