Чувствате ли пристрастяване към социалните мрежи? Не сте сами. Може би това се случва на всеки човек и определено не е случайно. Няма да говорим за скучни неща, няма да ви обяснявам как социалните мрежи се уповават на това да задържат колкото е възможно повече вниманието ви. Особено, след като се превърнаха в основен канал за популяризиране на бизнес. Като специалист по маркетинг и реклама мога да ви гарантирам - главната цел не е толкова монетизацията на клиента, колкото времето, което той ще прекара на един пост. Сега достатъчно ясно ли е, че всички, включително и аз, която знае работата на тези мрежи отвътре, все още се чувствам зависима. Надявам се да ви накарам да се замислите дали наистина не преминавате през депресивни състояния именно с "помощта" на социалните мрежи и как тази помощ всъщност е измама.
Наложи ми се да мина през нелек период в живота си през 2022г. Имаше струпване на негативни емоции, събития, загуби и мнооого голяма доза лично неудовлетворение. Не се чувствах щастлива ставайки от леглото сутрин и нямах никакво желание да правя каквото и да било. Респективно почти не вършех нищо ползвотворно, а напротив - ровех социалните мрежи. Най-популярните апликации нон стоп. Като в лабиринт от едната в другата, сякаш ще намеря нещо ново. Стигах до там, че дори в инстаграм ми изписваше, че съм видяла всички нови постове. Фактът, че аз съм човекът, който прави постовете, който се опитва да научи психологията на потребителя и знам всякакви тънкости за това... и все пак попаднах в капана на собствените си мрежи. Може да гледате филмите Snowden и The social dilemma, за да разберете как работи цялата тази машина. Истината е, че всичко това ми помагаше уж по-лесно да преминавам през живота. Стоях до сутринта, за да скролвам, смеех се на различни глупави клипчета и всичко това някак затапяваше мислите ми и болката. Не се оставях да изживея емоциите си, а ги притъпявах с информация и 10-секундни видеа. Само като се сетя за това и ми става жал за мен самата.
В един момент осъзнах, че не аз преминавам по-лесно през живота, а той светкавично си върви около мен... само че без моето участие.
Ужасно е да осъзнаваш, че си просто наблюдател в това, което ти е дадено да сътвориш като пиеса.
В следващия момент, в който се хванете, че скролвате просто си помислете дали не протъпявате емоциите си. Дали телефонът ви не е новият ви приятел, с който междудругото се комуникира много лесно - той не иска нищо в замяна. Не те пита как си, не те познава, когато нещо не е наред. Той само дава и то с пълни шепи.
ТикТок - смях, информация
Нетфликс - истории, които предпочиташ точно в този момент да гледаш отколкото да изживяваш
Инстаграм - живот, за който е по-удобно само да мечтаеш
Всичко това е загуба на време. И не, не опира до това да изтриеш социалните си мрежи - това е нашата реалност в момента, а и има доста плюсове в тях, но всичко прекомерно е вредно. Дава ни илюзията, че бягаме от реалността, но в един момент ще се изправим срещу нея. А справянето с проблемите в реалността е като ходенето на зъболекар - колкото повече отлагаш, толкова повече ще те боли накрая, защото последствията са се натрупали пред вратата ти и само чакат да я отвориш. Както се отваря врата на гардероб претъпкан с вещи. БУМ.
Следващият път, в който се хванете, че изживявате кофти момент и просто скролвате безцелно, спрете. Пишете, излезте, говорете с приятели, пийте ако ще... изкарайте всичко навън под каквато искате форма. Негативизмите са като чаени торбички - добре е да ги оставите в себе си точно толкова, колкото ще са ви полезни. После става вредно. Изкарайте ги навън, изправете се срещу цялата болка, която се трупа. Не позволявайте да давате на себе си модерното болкоуспокояващо. Бъдете ретро.
Ако искате да получавате новите статии директно в пощата си АБОНИРАЙТЕ СЕ. Скоро ще говоря и за пренасищането от информация и как кратките видеа влияят на мозъка и живота ни.
Comments