Затворени сме в ежедневието си и често забравяме да си почиваме. Не само физически, а и умствено. Така беше станало и с мен - прекалено много работа, отговорности и проблеми, заради които мозъкът ми не спираше да работи. Желанието ми беше да вляза в новата година изчистена от тези товари и да започна начисто. Обаче не бях готова. Не бях направила нужния рестарт и ето, че животът ми каза "ТРЯБВА да си дадеш почивка" ... и се разболях.
Често болестите са сигнал на тялото ни да си дадем почивка. В ежедневието се лъжем, че го правим, защото нито спането по 8 часа, нито здравословното хранене и тренировките са достатъчни, за да кажем че сме здрави. Трябва да обръщаме малко повече внимание на менталното си здраве, на това колко и как точно почива най-скъпото устройство, което притежаваме - мозъкът ни. Не случайно напоследък все повече хора страдат от панически атаки, трябват ни повече имуностимуланти и добавки, за да функционираме правилно. Живеем в свят, който ни натоварва още със ставането от леглото и поглеждането на телефонът ни, а той често е основният проблем. Телефонът ни дава информация, много от нас работим чрез него, държим връзка с околните. Кога беше последният път, в който си почива, без да има телевизор, телефон, лаптоп около теб? Да, скоро и аз не съм правила такъв дисплей детокс, а трябва.
И не на последно място... човек най-лесно се уморява от несбъднатите желания, от премълчаните думи и от болката, която трябва да крие. Най-тежко е, когато има какво да кажеш, но няма кой да те чуе, защото думите ти не са за всеки. Умората идва от очакванията, които имаме, от споделени планове, които са останали неосъществени. Това е най-тежката умора и тя не може да се сравни с физическата такава. За да си починеш от нея наистина трябва да изключиш мислите си, а не просто да ги пренасочиш в друга посока.
Беше добро желание от моя страна да искам да вляза с "ново аз" в новата година, да мога с пълни сили да започна всичко, което съм отлагала, да отида с желание на работа и да започна всички проекти. Нямаше как да стане, организмът ми просто отказа. И дори един ден почивка и няколко ментови чайчета успяха да оправят нещата, защото най-важното от всяка ситуация е да си вземем урока, който ни предава. В моят случай урокът беше, че трябва да си давам време за почивка - умствена, не само физическа. Успях да се изключа за кратко време от света и това беше моят начин да дам рестарт, това обаче нямаше да се случи ако тялото ми не ме беше приковало за леглото. Може би щях да се натоваря още повече. Емоционално най-вече.
Така че хора, давайте си почивка, намерете нещо, което наистина успокоява тялото и душата ви, намерете копчето, което ви изключва за малко от ежедневието, отговорностите и проблемите. Не чакайте новата година, рождения си ден или каквото и да било. Дайте си почивка навреме, за да не се налага тялото ви да отказва, точно когато най-малко очаквате.
Comments